Спомени

"Само от време на време ме прегръщаше и ми казваше че ме обича. Аз и това не му казвах. Умът ми беше в главата. Кажеш ли на мъж че го обичаш, не знаеш после той какво ще иска от тебе. Можеш, но само в писма, а после бягай!" Спомените на Вера Фийкова са един увлекателен разказ. Те са разказани с идея да останат като една хубава книга за приятели и наследници.